.

6.06.2010 г.

СПОМЕН ОТ БАТАК

   През уикенда, аз и мои приятели решихме да си направим малка екскурзия до курорта Цигов чарк, който е изключително привлекателен. Има малки, свежи хотелчета, прилични ресторанти и красива борова гора. Той се намира в непосредствена близост до гр. Батак. И тъй като посещението ми в тази местност бе за първи път, нямаше начин да не прескочим до Батак и да разгледаме отблизо историческите музейни ценности от прочутото баташко клане.


   Мога да кажа само, че който не е ходил там, никога няма да почувства енергията витаеща в църквата "Света Неделя". Това място подкосява краката, а сърцето започва да бие с двеста удара в минута. 
   Църквата е построена през 1813г. и се намира в центъра на града. По времето на Априлското въстание 1876г е послужила за убежище на местните хора. Жителите на Батак  тогава са били около 8 000 души, а след масовото клане са останали 1 200 (исторически данни). 1876г е една от най - кървавите години в историята ни. Изпепелени са 100 селища, разрушени са 200, 300 са разграбени, а зверски изклани са 30 000 българи. Дали въображението ни може да роди картина от истинската действителност - търкалящи се отсечени глави, ръце, крака, кървавите реки по улиците, пищящи от страх и ужас деца...  
  Направих няколко снимки на баташкия храм, въпреки, че е забранено. Смятам, че тези дела трябва да се помнят и никога да не се повтарят. Едно е да го четеш в книга, друго е да видиш реални останки, а какъв ужас е да гледаш тези зверства с очите си, не искам да си представям.

Три денонощия продължила защитата на църквата, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг. 
   За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. След три денонощия в адски мъки, останалите живи решили да търсят спасение навън. Отворили вратите, но там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Батачани били изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Всички загинали, всички с християнска вяра... 
  Дупките от куршуми в стената и гробницата са първото нещо което може да видите при влизане в църквата. Кладенецът, който е изкопан с голи ръце от майките, търсещи вода за децата, би  ви изплашил с дълбочината си. 

   Вдясно се намира дръвникът, на който са били обезглавявани предимно невинни жени и деца. Могли са да се спасят само онези, които са приемали турската чалма. Всички останали са били варварски изклани. В двора на "Св. Неделя" има малък параклис, където може да запалите свещ и да се преклоните пред паметта на загиналите.

   Помещението като цяло не е голямо, но за миг си представих колко хора са се криели вътре и как турците след влизането си са започнали да им режат главите наред върху този дръвник.
    Общата гробница е най - покъртителна. Като се приближите и надникнете в нея ще видите купчина кости. По черепите има липсваща кост и вероятно главите са били посичани или може би са  увредени при преместване.


   Учителката ни по история казваше, че пет поколения турци са вилняли по земите на България. Това не е политиката на един човек, а цели 500 години терор, мъчение и убийства. Вярата в Бог и силният дух на нашите деди са съхранили българското. Но какво направихме ние, за да защитим нашата вяра и родина?
   Нека да я има България и дано един ден да се гордеем, че сме българи.

Няма коментари :

Публикуване на коментар