.

1.07.2014 г.

ВОДАТА - НЕОБХОДИМОСТ №1 ЗА ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕКА

 Д-р  Ф.  Батманжелидж

"Когато хората разберат, че могат да се лекуват само с вода ще съдят здравната система за престъпления срещу човечеството."


  Човешкото тяло се състои от 75% вода и 25% твърда материя. Осемдесет и пет процента от състава на мозъка е вода и той е твърде чувствителен към каквото и да е спадане на количеството на вода в него. Мозъкът е потопен в солена цереброспинална течност. Водното съдържимо на тялото наричат разтворител, а твърдото съдържимо - разтворимо.
  Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции, които са разтворени и се транспортират от кръвта и лимфата) са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие!
  Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането на някакво специално вещество, което да бъде посочено като причина за някое заболяване. За това са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в процесите на обмяна на веществата, без да може да бъде намерено еднозначно решение за възникването на дадено заболяване. В съответствие с това всяко лечение действа само успокояващо и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението на бактериалните инфекции с антибиотици).
   Веществото, което разтваря - а именно водата - е това, което регулира всички функции на организма, включително активността на всички разтворени в него твърди вещества. Нарушенията във водния баланс на организма (в обмяната на веществата на разтварящото средство) подават многобройни сигнали и по този начин сигнализират за нарушения в системата: определени оттичания, които гарантират снабдяването с вода и режима на разпределянето й, не функционират.
  Фармацевтичните или химични продукти не могат да излекуват повечето болести. Освен това при дълготрайна употреба повечето такива не са безопасни. Те само временно заглушават и маскират външните прояви на проблема. Независимо от това, колко оправдано може да изглежда от  научна гледна точка приложението им, те (с изключение на антибиотиците) не ликвидират медицинския проблем. Хората с хипертония, които започват да приемат диуретици или други химикали, не се излекуват. Казва им се, че трябва да приемат тези вещества, докато са живи. Многобройните аналгетици на пазара не могат да излекуват ревматоидния артрит. Хората с това заболяване трябва да ги взимат цял живот. Не се излекува диабетът. Никой не се е излекувал от миастения гравис или мускулна дистрофия. Как е възможно да не се намери лечение за нито едно от най - честите страдания като стомашните киселини, диспепсията, болките в гърба, ревматоидния артрит, мигрената или астмата въпреки огромната изследователска работа?
  Дехидратацията може да доведе до загуба на някои функции и да причини увреждане (патология). Различните сигнали или симптоми, появяващи се по време на тежка и продължителна дехидратация, се тълкуват от лекарите като различни болестни състояния с неизвестен произход. Сигналите за недостиг на вода съответстват на локални увреждания, дължащи се на недостига на вода. И тъй като лекарите не разпознават хроничната дехидратация, болестните състояния получават различни обяснения и етикети и за всички се казва, че са с неясни причини. Това е основната грешка на съвременната медицина, която не позволява да се установи истината и обрича хората, нуждаещи се от професионален съвет, на излишно страдание. Това е пропастта, в която пропада цялата изследователска работа върху произхода на болестните състояния.
   Познанията ни за функционирането на тялото и неговата химическа интеграция са под 10 %.
 Днешната клинична медицина облагодетелства производството на лекарства и комерсиалните клонове на здравната система. Практическата клинична медицина не се ползва от значителните постижения на физиологията.
 За нещастие тази грешка се прави и досега, докато стане неизбежно нарастващите симптоми и усложнения от обезводняването да се лекуват чрез все повече и повече химически средства - и тогава накрая пациентът умира! Каква ирония: твърди се, че пациентът е починал поради заболяване! Така медицината запазва своята легитимност. 
 Днес е ясно, че тези свободно продаващи се в аптеките "убиици на болката" предизвикват у някои хора увреждания на черния дроб и бъбреците, а накрая и смъртта им.
Тъй като липсата на вода в различните части на тялото предизвиква различни симптоми и сигнали, а също води и до усложнения, наричани понастоящем болести, възможно е хората да се отнасят скептично към водата като към естествено лечебно средство. Не е възможно обикновената вода да лекува толкова много болести! 

Водата е естествено лечебно средство за всички възможни заболявания.


   На настоятелните призиви на тялото за вода засега не се обръща внимание и то се лекува с медикаменти.

   За по - нататъшното объркване допринася представата, че при силна жажда вместо вода може да се пие чай, кафе или алкохолни напитки. Разбирането, че приемането на чай, кафе, алкохол и купешки безалкохолни напитки вместо чиста естествена вода може да задоволи нуждите на организма от вода, е елементарна грешка, особено ако човекът е подложен на ежедневен стрес. Вярно е, че тези напитки съдържат вода, но повечето съдържат и дехидратиращи субстанции като например кофеин. Тези субстанции отнемат от организма освен водата, в която са разтворени, и вода от резервите на тялото. Когато пиете кафе, чай или дори бира, от вашето тяло се отделя повече вода от приетата с тези напитки. Ако измерите количеството на отделената след приемането им урина, ще установите, че количеството на урината е по - голямо от количеството на напитките. Друг начин, по който тялото губи вода след приемането на горещи напитки, е изпаряването през порите на кожата, за да се охлади затопленото отвътре тяло.
   При настъпила дехидратация в организма става преразпределение на наличната вода. Сигналите за дехидратация в някоя част на тялото наподобяват алармените светлинни сигнали, включващи се в автомобила при спадане количеството на бензина или газта. Наличната вода се поставя под контрол и се отпуска на структурите, които в момента имат най - голяма необходимост. Намаляват функциите на местата, където има недостиг на вода.
   При започнала хронична дехидратация намаляването на зависещите от водата функции е мълчаливо, тъй като съществува резерв за такива случаи. С напредването на дехидратацията се достига до определен праг, след който изпълнението на функциите вече не може да бъде подпомагано от резерва. В зависимост от типа на изискванията органът или органите на фронтовата линия започват да сигнализират за неадекватността на получаваната вода.
  Когато сигналите, подавани от разпределителите на вода и мениджърите на засушаването, показват регионален проблем, той лесно може да бъде решен по естествен път чрез приемането на повече вода. Често обаче вместо вода в организма се вкарват мощни химични продукти, тъй като много от докторите не са получили по време на обучението си информация за важността на течната съставка на тялото и как да разпознават дехидратацията, и вместо да установят обезводняването, поставят някаква диагноза. Какъв е резултатът? Фармацевтичните компании забогатяват, пациентите не се лекуват, а докторите се опитват да лекуват безуспешно рецидивиращи "болести". 
   Тъй като безспорно е най - добре всички клетки на тялото да функционират ефикасно при изпълнение на физиологичните си функции, би било по - разумно да оводняваме тялото си оптимално, отколкото да чакаме жаждата да включи програмата за контрол на дехидратацията. За тялото е много по - лесно да се справи с малък излишък от вода, отколкото да е принудено да въведе режим и да снабдява приоритетно жизненоважните органи за сметка на други. Дълготрайното циркулиране на сгъстена кръв в съдовата система си е направо покана за катастрофа.
   Уврежданията в резултат на дехидратацията настъпват, когато протеините и ензимите станат недостатъчни. Отделните клетки в дехидратирания участък започват да функционират по - неефективно и ако дехидратацията се задълбочава, могат да спрат да функционират. При каквото и да е ниво на загуба на свободна вода 66% от загубата е за сметка на клетъчното съдържимо, 26% - на междуклетъчната течност и само 8% се вземат от кръвния ток. Според проучването на Брус и сътрудници с напредването на възрастта между 20 и 70 години количеството на вода в клетките става по - малко от това извън тях. С намаляването на водата осмотичното налягане променя посоката си. Обръщането на водния баланс прави все по - трудно абсорбирането и задържането на водата в клетките.
    Тялото има способност за известно адаптиране към трудностите. Малкото количество на приетата храна и временният недостиг на вода в тялото задействат един процес на адаптация. До получаването на достатъчно вода и храна предимство в снабдяването се дава на органите с жизненоважни функции.
    При този процес усещането за жажда може да се сбърка с това за глад, тъй  като и двете усещания имат еднакъв произход - ниски енергийни нива в мозъка. Това е най - сериозният фактор, допринасящ за затлъстяването и у младите, и у по - възрастните хора, които се тъпчат с храна, за да утолят жаждата си.
    Такива хора реагират погрешно на сигналите за жажда и глад, разпознавайки ги като един - сигнал за глад. Те ядат, докато усещането за жажда стане много силно поради приемането на допълнителна храна и едва тогава посягат към водата.
    Този тип чувство за жажда не е достатъчен да задоволи действителните потребности на тялото от вода, а само за временна адаптация към недостига й. Така недостигът на вода става задълбочаващо се хронично състояние, а на тялото се налага нов праг на адаптиране. Този процес води до постепенна загуба на чувството за жажда и с времето човек просто забравя за необходимостта да приема редовно вода.
     Чувството за жажда се изостря и желанието за пиене на вода става силно, щом приемът на вода стане редовен и адекватен по количество. Тялото започва да сигнализира по - силно при недостиг на вода. Рехидратирането на клетките, обаче, изисква време. Те са като сюнгери, които се напояват постепенно. Не си въобразявайте, че само след първите една - две чаши вода, ще се оводните оптимално. Поетата вода няма да навлезе веднага в клетките. Пълна хидратация ще се достигне след няколко дни на редовно приемане на адекватни количества вода. Ще приемете сериозно необходимостта от последователно и добро оводняване на организма, само когато осъзнаете какви увреждания може да причини дехидратацията.

Няма коментари :

Публикуване на коментар