.

5.07.2014 г.

ДИАБЕТ

 Д-р  Ф.  Батманжелидж

"Когато хората разберат, че могат да се лекуват само с вода ще съдят здравната система за престъпления срещу човечеството."

  Диабетът е резултат от крайна дехидратация на мозъка до степен на увреждане на невротрансмитерните му системи и особено на системата, регулирана от невротрансмитера серотонин. Мозъкът е устроен така, че при недостиг на вода в тялото, да покачва автоматично нивото на глюкозата, за да може да удовлетвори нуждите си от вода и енергия. Когато хроничната дехидратация се задълбочава постепенно, мозъкът е принуден да разчита повече на глюкозата като на източник на енергия и на метаболитното й превръщане във вода. В условията на спешност, произтичаща от стрес, до 85% от допълнителните енергийни изисквания на мозъка се задоволяват само от захарта. Ето защо стресираните хора прибягват към сладки храни. Докато всички останали клетки се нуждаят от инсулин, който да вкара глюкозата през клетъчната стена, мозъчните клетки са независими от инсулина.
   Мозъкът е устроен така, че когато персистиращата дехидратация заплашва да му нанесе непоправими увреждания, насочва физиологичните механизми към по - високи нива на глюкозата. Мозъкът се спасява по същия начин, по който лекарят спасява пациентите си - с венозно вливане на разтвори, съдържащи захар и сол. Основният проблем произтича от един много важен фактор - при воден дефицит се засяга и метаболизмът на солите ( и на натрия, и на калия).
   Това състояние трябва да се лекува с повишаване приема на вода и промяна в храненето, за да се постигне равновесието на минералите и аминокиселините, необходими за възстановяване на тъканите и задоволяване нуждите на мозъка.
  С опити върху плъхове бе доказано, че при диабет е нарушен балансът на аминокиселината триптофан, която на свой ред регулира приема на сол в тялото. Количеството на тази аминокиселина в мозъка на хората с диабет е много по - малко. Солта отговаря за регулиране количеството на водата вън от клетките. Недостигът на триптофан води до общо намаляване на солта в организма. Намаленото съдържание на сол в организма в резултат на недостига на триптофан поставя отговорността за задържане на водата във и извън клетките върху кръвната захар. Съдържанието на захар в кръвта нараства, за да може тя да изпълни новото си задължение и да компенсира намаленото съдържание на сол. Това става по един невероятно прост начин.
   Един от заместниците на хистамина, чиято активност в разпределението на водата нараства прогресивно, е простагландин Е. Това химично вещество инхибира произвеждащите инсулин клетки на  панкреаса и производството и секретирането на инсулин спира. Поради неадекватното секретиране на инсулин телесните клетки не получават достатъчно количество захар и някои аминокиселини. Калият, а заедно с него и съпътстващата го вода остават вън от клетките. Количеството на водата и тези аминокиселини в клетките намалява и те постепенно се увреждат. По този начин диабетът  става причина за много болестни състояния.
   Диабетът е добър пример за вторичните увреждания от дехидратацията. Дължащият се на обезводняване диабет, който настъпва обикновено при по - възрастни хора, често е обратим. При младите хора се наблюдава друг структурно по - сериозен и необратим вариант на диабета, наречен ювенилен диабет. Той изисква сериозно лечение преди развитието на трайни структурни промени, които са необратими. Причината за двата варианта - у възрастните и децата - е една и съща, но възрастните имат повече резерви за възстановяване. Физическият растеж при децата изчерпва бързо техните резерви. Децата с диабет са постоянно обезводнени, а количеството на аминокиселините в организма им непрекъснато флуктуира.
  Понастоящем доминира схващането, че диабетът, особено младежкият вариант, е генетично обусловен. Един важен фактор, който не трябва да забравяме е, че ДНК структурите запазват целостта си благодарение на протеини, подчиняващи се също на разпорежданията на най - важния регулатор - водата. Водата е общ фактор за всички функции на протеините в организма, включително производството на ДНК. Следователно, генетичният маркер на диабета може да не е определящ за развитието на болестта, а да е индикатор за тежка дехидратация, предизвикваща увреждане на ДНК записващата система.



Панкреасът - органът, който фалира
при диабет

   Панкреасът - органът, който произвежда инсулин, участва пряко в регулирането на водния баланс в организма. Количеството на водата във всяка клетка зависи от количеството на калия, проникващ в клетката. Инсулинът проявява голяма ефективност при вкарването на калий и аминокиселини в клетките. Ако калият остане вън от клетките и в кръвообращението, при достигане на определен праг той ще предизвика нарушения в сърдечния ритъм, внезапен сърдечен припадък, и неритмичност на сърдечните контракции. Следователно, инсулинът регулира количеството на водата вътре и вън от клетките. Той изпълнява тези си задължения чрез изтласкване на калия и захарта в клетките, притежаващи инсулиночувствителни входни врати на външната си мембрана.
   Панкреасът има и друга не по - малка отговорност. Той събира вода от някои от своите клетки, смесва я с произведените бикарбонати и панкреатични ензими и секретира сместа в червото, за да неутрализира киселината, изливана там от стомаха й да инициира следващата фаза на храносмилането. Тази смес се нарича воднист бикарбонатен разтвор.


Ролята на водата в условията на воден
режим


   При недостатъчно снабдяване с вода воднистият бикарбонатен разтвор може да се окаже недостатъчен за неутрализиране на цялата стомашна киселина, изливаща се в червото за започване на храносмилането. Поради това един от двата процеса трябва да бъде преустановен. Трябва да спре или постъпването на стомашна киселина, или на панкреаса да му се достави достатъчно вода за изпълнение на поне една от функциите му. Намалената секреция на инсулин спира навлизането на вода и хранителни вещества в периферните клетки, чието хранене зависи от наличието на инсулин. По този начин в циркулиращата кръв остава повече вода за снабдяване на панкреаса и производството на воднист бикарбонатен разтвор. Когато инсулиночувствителните врати на клетките престанат да изпълняват функциите си за доставяне на вода и суровини в клетките, клетките загиват. Това е механизмът на дегенерация, стоящ в основите на диабета.
   При наличие на диспепсия, в стомаха ще продължи да се натрупва киселина.   Пръстеновидният мускул между стомаха и червото ще се затвори и в червото няма да постъпва нищо. Колкото повече стомахът се опитва да прокара съдържимото си, толкова по - плътно се стяга мускулът и пропуска все по - малка част от съдържимото. С времето възникват разязвявания на мускула. Поради малкото количество на стомашната киселина, проникваща в червото, панкреасът получава по - малка заявка за производство на воднист бикарбонатен разтвор.
   При диабет инсулинът престава да вкарва вода в клетките. Това става на два етапа. На първия, който е обратим, на клетките в панкреаса не се дава възможност да секретират инсулин, но те запазват тази си способност.
   Този тип диабет се нарича инсулинонезависим. На втория, който е необратим, се увреждат клетките, продуциращи инсулин. Процесът на увреждане включва разрушавана на ядрата на тези клетки. Голяма част от ДНК/РНК системата им се накъсва и това прави клетките негодни да продуцират инсулин.

   

Инсулинонезависим диабет

Тази форма на диабет е обикновено обратима. Когато дейността на клетките, произвеждащи инсулин, е инхибирана от простагландин Е, други агенти могат да отменят инхибирането и да възстановят освобождаването на инсулина. Познаването на този процес доведе до създаване на алтернативи на заместителна терапия с инсулин. Агентите, водещи до освобаждаване на инсулин са под формата на таблетки, приемани обикновено веднъж дневно.
   Това лечение е подходящо за по - възрастните пациенти. То може да има някои странични ефекти като аномалии в броя на състава на кръвните клетки, жълтеница, стомашно - чревни симптоми, нарушени чернодробни функции и кожни обриви. Едно усложнение на лечението, дължащо се най - често на случайно предозиране на таблетките, е хипогликемията. Необходимо е по - особено внимание при заболявания на черния дроб и нарушени бъбречни функции.
   Най - доброто лечение на инсулинонезависимия диабет се състои в редовно приемане на достатъчно вода ( не по - малко от два литра) и малко повече сол. При тази форма на диабет, когато панкреасът произвежда известно количество инсулин, но то не се освобождава поради действието на простагландин Е, необходимостта от повишеното ниво на кръвната захар може да изчезне и болестта може да претърпи обратно развитие с оптимизиране приема на вода и минерали и промени в храненето (протеинова диета).


Инсулинозависим диабет

   При увреждане на ДНК/РНК системата диабетът може да стане необратим. При този тип диабет клетките на панкреаса са загубили способността си да произвеждат инсулин. Ако простагландин Е остане достатъчно дълго в кръвообращението, той активира хормона интерлевкин - 6. Този хормон прониква в ядрата на инсулинопродуциращите клетки и постепенно уврежда ДНК/РНК скелета им. Ядрата се свиват и функциите им намаляват. Така, ако не се коригира своевременно недостигът на вода, той може да доведе до увреждане (понякога необратимо) на инсулинопродуциращите клетки.
   С времето могат да настъпят увреждания и на други органи и тъкани - на съдовете на краката, мозъка (кисти) и очите (ослепяване).

Няма коментари :

Публикуване на коментар